Календар

Държавата се страхува от участието на гражданите в работата на институциите и се опитва да ги държи под контрол

Държавата се страхува от участието на гражданите в работата на институциите и се опитва да ги държи под контролНеобходими са промени в механизмите на гражданско участие, за да се подобри тяхната ефективност

Държавата все още се страхува от участието на гражданите в държавните съвети и другите органи за държавна и местна власт и се опитва да ги държи под контрол чрез най-различни процедурни похвати. Това беше основният извод от аналитичния доклад „Участие за природа. Представителството на природозащитни организации в съвети и други органи на държавната и местна власт“, представен на пресконференция в БТА на 22 февруари.

Докладът е по изследване, извършено по проект „Участие за природа“ и е изготвен от инж. Тома Белев и д-р Павел Антонов. Изследването обхваща анализ на събраната информация за съществуващите практики и регламенти на 181 държавни и обществени институции и 265 общини и цели да подобри разбирането на механизмите на гражданско представителство в България и да формулира насоки за подобряването на тяхната ефективност, демократичност и прозрачност. Фокусът на изследването обхваща 24 институции, които имат конкретна природозащитна функция.

Авторите споделиха своя опит в процеса на събиране на данните като стана ясно, че още на този етап са се сблъскали с нежеланието на някои държавни институции да им ги предоставят. Така, от 181 държавни институции общо 49 са им отказали достъп до търсената информация, а от 265 общини – 91.

„Наблюдава се основен дефицит на разбиране и подкрепа от страна на държавните институции за полезната функция на гражданското представителство“ – споделиха експертите. Все още съществуват съвети без представители на третия сектор, а в други механизми НПО са ограничени в правото си на глас и не могат да участват пълноценно във взимането на решение. Прави впечатление и сериозният превес на представителите на държавните институции спрямо тези на гражданите, бизнеса, академичните среди и др. Това на практика обезсмисля участието при гласуване с вишегласие.
Неправителственият сектор е лишен и от правото сам да определя своите представители, което води след себе си очевидни проблеми, тъй като това нарушава представителността и легитимността. Липсата на ясни регламенти са предпоставка и за липса на контрол от страна на гражданския сектор, тъй като нито един от изследваните механизми не задължава участниците в подобни структури да предоставят обратна връзка към останалите НПО – са сред другите проблеми, споменати в изследването.

В същото време към представителите на гражданските организации съществуват куп нерегламентирани изисквания, които понякога целят да ограничат участието на конкретен представител, което е определена форма на дискриминация. Към НПО-та има изисквания за експертност, които не се прилагат адекватно и към представителите на държавните институции. Т.е. няма равнопоставеност в експертността на членовете на част от съветите към институции, се казва още в анализа.
Изводите от изследването бяха потвърдени и от Ива Таралежкова от Форум Гражданско участие, която също сподели своите наблюдения, анализирани според т.нар. „Индекс за гражданско участие“. Липса на ясен регламент, ограничени квоти за участие, твърде кратки срокове за становища и реакция и закъсняло провеждане на процедурите са сред другите процедурни хватки, които са използвани, за да обезсмислят представителността на гражданите в подобни съвети – стана ясно още на пресконференцията.

За да се предотвратят тези порочни практики и опасността държавните съвети да се превърнат в „театър“, в който гражданите единствено присъстват, за да легитимират решенията на властта, авторите на изследването предлагат препоръки за подобряване на механизмите. Препоръките са разделени на три части: за подобрена функционалност на съветите с участие на НПО; за ползотворен ефект върху обществото и демократичните институции и за свързване със законодателството. По-важните сред тях са:
- Съветите, в които се предвижда участие на обществеността, да имат максимално ясно дефинирани функции и отговорности;
- Равни квоти на различните страни в консултативните съвети биха допринесли за повече диверсификация, която ще подобри техните функции;
- Да се избягва гласуване с вишегласие, а където е наложително да се вземат решения чрез гласуване, добре е да се учредят равностойни права за глас и от страна на представителите на НПО;
- Вместо да се опитват да потискат и контролират представителството на НПО, примерно като сами си избират удобни според тях представители, вземащите решения да дефинират ясно правата и задълженията на гражданските представители и да се ангажират с тях прагматично и на равна нога;
- Институциите да въведат качествени критерии за избор на НПО представители, сред които освен експертно ниво, могат да включат, например доказателства за: опит в отстояването и опазването на природата; липса на обвързаност с вредни за околната среда индустрии /те имат собствени представители/; необвързаност със службите за сигурност на бившия авторитарен режим и др.
- Да се въведат ясни универсални критерии към нивото на експертиза на участниците в експертните съвети, така че всички те, а не само представителите на НПО, да бъдат водещи специалисти в своята област, независимо коя заинтересована страна представляват;
- Участието на НПО във вземането на решения – на национално и местно ниво – да се регламентира ясно в правната уредба: или чрез специализиран закон, по подобие на закона за пряко участие на гражданите, или чрез въвеждане на стриктни норми хоризонтално, в различните законови и подзаконови актове.

„Очевидно за реализирането на подобно намерение са нужни дълбочинни промени в обществената култура на отношение между гражданите, държавата и политическата класа и бизнеса. Немалка част от тези промени засягат и функциите на гражданския сектор, които няма как да се регулират напълно „отвън“ – чрез закони, регламенти, заповеди и механизми, създадени от държавата. Напротив, гражданското общество трябва да ги наложи най-напред върху себе си, като въведе действащи механизми на саморегулация.“ – обобщиха специалистите ролята на гражданското общество и шансът му само да определи правилата на кого вярва и от кого да бъде представлявано, като по този начин се измъкне от опита за контрол от страна на държавата.

Изводите от изследването и препоръките предстои да бъдат изпратени в най-кратък срок до всички държавни институции. Изследването е част от проект “Участие за природа”, изпълнен от Българска фондация за биоразнообразие в партньорство с мрежа за гражданско действие Блулинк и Екологично сдружение За Земята с помощта на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (www.ngogrants.bg).

Повече информация за доклада: http://forthenature.org/documents/1155

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

1038 посещения

OFF

Последно качено » Участие за природата