Календар

Подкопаването на легитимността на НПО организациите застрашава гражданското общество

Подкопаването на легитимността на НПО организациите застрашава гражданското обществоЕкологичните организации като част от активните общности са обект на натиск и черен пиар, който поставя под въпрос цялото гражданско общество и каузата, която ги движи. Това води до спад в доверието към тях, чуваемостта към проблемите, които засягат и възможността да въздействат на институциите по някакъв начин. Този проблем обаче не засяга само природозащитните организации, а всички в НПО-сектора, включително борещите се за етнически, малцинствени и джендър права. Подкопаването на идентичността на екологичните организации ще засегне и останалите, независимо дали се чувстват застрашени в момента.

Това обобщение направиха Йорданка Динева от Българска фондация „Биоразнообразие” и Павел Антонов от фондация „БлуЛинк”. Именно подкопаването на авторитета на НПО е причината за инициираната от двете организации среща между представители на различни граждански организации по време на дискусията „Механизми за гражданско участие”.

По време на дискусията Тома Белев и Павел Антонов представиха аналитичен доклад, анализиращ състоянието на съществуващите практики за представителство на граждани и неправителствени организации в различни институции в държавната и местната власт. Авторите се фокусират върху сферата на опазването на околната среда, но не се ограничават с нея. Включените в изследването механизми са представени чрез анализ на техните оперативност и честота, пропорцията на гражданското участие в тях, равнопоставеността при дискусиите и оперативната им тежест. Разгледана е и електронната платформа за избор на представители на НПО E-vote, изработена и поддържана от информационната мрежа „БлуЛинк”.

Както отбеляза Антонов, първата „находка”, на която са се натъкнали изследователите, е позитивна – в почти всички 62 държавни институции, с които работят, съществуват механизми за гражданско участие. Изключение прави единствено Изпълнителната агенция по околна среда.

Според данните на изследването, 20% от механизмите не се събират поне веднъж годишно, което обезсмисля съществуването на такъв съвет, отбеляза Антонов. Функционалността на сформираните съвети се нарушава от една страна от поименно издавани заповеди, одобрявани от вишестоящ орган. От друга страна пречка е формулирането на прекалено тесни функции, за което Тома Белев даде пример от личния си опит: „Такъв е разписаният в закона състав на ВЕЕС, който се занимава с плановете за управление на защитени територии. Аз лично съм бил негов член 8 години, за които той се е събирал в 2 години, защото няма какво да разглежда”. „В същото време има Национален съвет за биологично разнообразие, който приема планове за управление на защитени зони и други подобни, много сходни по характер. И той се събира много рядко”, допълни още Белев.

Авторите откриват тенденция и при броя на участниците – той е почти винаги доминиран от домакина, който в повечето случаи е държавна институция. Като положителен пример отбелязаха Консултативната комисия по генномодифицираните организми към МОСВ, която е съставена изцяло на експертен принцип.

Като цяло, обаче, експертността най-вече в експертните съвети е под въпрос, тъй като принципалът не се стреми да събере най-добрите експерти, които да го съветват, а ги подбира по други критерии, смята Павел Антонов. Според данните, в 80% от случаите, независимо дали има формален механизъм за избор или не, принципалът еднолично избира участващите в съвета, като в много случаи съществуват процедури за избор, но съответният министър би могъл да не издаде такава заповед, тъй като има последната дума.

При анализа на възможностите за гражданско участие Белев и Антонов представиха и препоръки за подобряването на съществуващите механизми. Сред тях са одобряване на заповеди от съответната организация, ясно дефиниране на функциите на съветите, участие на гражданския сектор в избора на членове на съветите, определяне на универсални критерии към експертизата на всички участници в експертните съвети.

Според Тома Белев, когато се лобира за промени в законите, трябва да се разписва участието на гражданите и на гражданските организации, да се разписват правилата за избиране, както и процентното участие. Една от основните препоръки е по универсален начин да се търси хоризонтално синхронизиране във всички закони или да се мисли за включване в закона за неправителствените организации или пък в отделен закон, обобщава Павел Антонов.
Според представените данни в 2/3 от случаите няма правила, които да определят как се избират представители от НПО-сектора, а в 50% от разгледаните механизми има формални критерии, но на практика те са неработещи, тъй като всеки би могъл да се регистрира като неправителствена организация, а в повечето случаи липсват качествени критерии за контрол.

Легитимността на организациите в НПО-сектора беше и един от основните проблеми, върху който се фокусираха участниците в последвалата дискусия. Негативни примери като вкарване на браншови организации в работни групи и комисии, представяни като НПО, и превръщането на много организации в обслужващи съответното министерство са сред негативните примери, които отбеляза Павел Антонов.

Сред основните дискутирани теми беше и въпросът за представителността и предпочитанието на институциите да работят с представителни организации. Според Диана Андреева от „Форум гражданско участие” това е тема, която уязвява неправителствените организации, тъй като изниква въпросът как може да се докаже, че е една организация е представителна.

По думите на Любен Панов от Българския център за нестопанско право няма разлика между гражданско участие на гражданите и на гражданските организации и когато става дума за обществени консултации, становищата им не се разграничават. В същото време обаче голяма част от регламентите говорят за представителство на НПО и не може гражданин да поиска да бъде част от даден съвет, отбелязва Павел Антонов. Любомира Колчева от фондация „ЕкоОбщност” наблюдава тази практика и в Столична община, където „представителност има тогава, когато някой идва от организация” или ако става дума за граждани, те трябва да бъдат много активни и видими в медиите.

Любен Панов отбеляза и проблем в отношението на самите неправителствени организации, които в някои случаи не се възползват пълноценно от съществуващите механизми за гражданско участие. Панов посочи като пример Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, в която членува. По думите му, откакто е създаден съветът е имало 6 -7 заседания, от които един път не е имало кворум, а 2 - 3 пъти са били на ръба на кворум. „Има организации, които са кандидатствали да бъдат избрани и не са се появили на нито едно заседание”, посочва още Панов.

Присъстващите на срещата представители на граждански организации се обединиха около идеята, че за да се реши проблемът представителността и да има по-голямо доверие към неправителствения сектор, трябва да се формулират базови ценности и принципи, които да са валидни за всички НПО. Каквито и формулировки на ценности да бъдат правени обаче, ако не съществува харта или друг вид документ, в който да е заложено, че конкретни хора и организации не могат да представляват сектора, поради причини като връзки с бизнес интереси, неправителствените организации ще продължават да бъдат уязвими, заключи Любомира Колчева.

Дискусията „Механизми за гражданско участие” беше проведена като част от еднодневния форум „Време за действие”, организиран от Фондация Блулинк. Самият доклад е изготвен в рамките проект „Участие за природа”, координиран от Българска фондация „Биоразнообразие” с финансиране от Програмата за подкрепа на НПО към финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

987 посещения

OFF

Последно качено » Участие за природата