Календар

Конфликт между природа и бизнес не съществува показват актуални проучвания на обществените нагласи в България

Конфликт между природа и бизнес не съществува показват актуални проучвания на обществените нагласи в БългарияКонфликт между природата и бизнеса не съществува, а митът за него е фалшив, стана ясно от резултатите от актуални проучвания, проведени от агенция ЕСТАТ по поръчка на проект „За Балкана и хората“. Те бяха обсъдени по време на дискусия с участие на български и швейцарски експерти от проекта, която се проведе на 3 май от 10,30 в зала Г8 в София.

Социологическото проучване може да изтеглите оттук: http://forthenature.org/upload/documents/2017/05/danni_prouchvania_ESTAT_2017.pdf

Според проведените проучвания на национално и на регионално ниво (в района на Западен и Централен Балкан) 87 % от всички българи твърдо заявяват, че „опазената природа подпомага икономическото развитие“. Тези данни се потвърждават и в по-конкретните въпроси, засягащи връзките на природата с туризма, ролята на семейните ферми и малкия туристически бизнес, търсенето на чиста храна и др.

Природа и храни
Отново висок процент (над 85 %) вярват, че именно семейните ферми и малкия туристически бизнес могат да бъдат основен поминък за планинските райони, защото тяхното съществуване не застрашава природата. Подкрепата за природата в България се увеличава, в сравнение с миналогодишни изследвания, заяви Нада Тошева от БДЗП, като цитира предишни данни, според които тя е била около 70 %. Това вероятно се дължи и на реалните примери, които хората все по-често виждат и които доказват нагледно как малкият и среден бизнес успешно се развива в райони на Натура 2000. Само в рамките на проекта са подпомогнати 40 фермера, които вече са увеличили с 30 % своите приходи.

През последните години броят на регистрираните ферми се е увеличил в пъти – от 2011-та, когато са били едва 80, до април 2017, когато са вече 1821, подкрепи изнесените данни и Стоилко Апостолов от Биоселена. Показателен за развитието на малките бизнеси извън градовете е и фактът, че всеки пети жител на страната твърди, че през последните 4 години намира по-лесно местно произведена храна. Причината за това е видна и от данните в регионалното проучване – 93% са на мнение, че се търси и предпочита местно произведена храна или такава, произведена от малки семейни ферми, а 40% смятат, че в последните четири години предлагането на фермерската продукция на пазарите е улеснено.

Бизнес и природа
Българите фаворизират бизнеси, които не застрашават природата, стана ясно още от резултатите от проучването. Над 93 % на национално ниво застават зад твърдението, че икономическият растеж не бива да пречи на природата. “Горещата подкрепа вероятно е свързана с това, че природата е на първо място сред факторите, които обуславят българската идентичност. Над 85 % я представят като „много важна“ за личната им национална идентичност дори преди такива основополагащи фактори като история, традиции, бит и фолклор, изкуство и култура и др.” - представи данните от националното проучване Тома Белев от АПБ.

Резултатите от проучванията и безпрецедентната воля на българите да запазят природата си впечатли дори швейцарските експерти, дошли да споделят своя опит за нагласите към опазване на природата в Швейцария. „Силно впечатлен съм, трябва да призная, че тези резултати са по-високи от нашите в Швейцария“ – каза Питър Дамари от REDD и съзря огромен потенциал на развитие на природосъобразния бизнес и туризъм в България, ако разбира се, обществената подкрепа се допълни и с институционална такава.

Неправителствения сектор
Именно в липсата на подкрепа на институциите и в политическата воля за промени се оказаха най-големите различия между България и Швейцария. Докато в България природозащитното движение все още се бори за правото да бъде заинтересована страна в съдебни дела срещу инвеститори, застрашаващи природата, този процес отдавна е приключен в Швейцария. „При нас природозащитните НПО имат право да оспорват инфраструктурни проекти в съда, представлявайки гражданското общество.“- заяви Бертран Сансонен от Pro Natura.

Други различия между България и Швейцария са и в начина, по който се финансират неправителствените организации. „Голяма част от нашето финансиране идва от членски внос и дарения, както и от делегирането на определени ангажименти от страна на държавата“, заяви швейцарският експерт. За разлика от тях, българските НПО продължават да разчитат основно на проекти. И докато в Швейцария очевидно гражданското общество само поема издръжката на природозащитните НПО, то у нас, болшинството от българите (60 %) смятат, че тази роля се полага на държавата – на фона на липсата на национални държавни механизми за обезпечаване на съществуването на гражданския сектор. Едва 19 % от респондентите в националното проучване смятат, че НПО трябва да разчитат на гражданите за своето съществуване.

Но за сметка на това българите дават значителна обществена подкрепа на неправителствените организации като около половината от тях отговарят положително на въпроса „Смятате ли, че екологичните организации вършат добра работа за опазване на българската природа?“. Това е три пъти по-голяма от подкрепата за законодателната власт, пет пъти по-голяма от подкрепата за местната власт и седем пъти по-голяма от подкрепата на съдебната власт, заяви Тома Белев от АПБ. Още по-голям процент – 67 % пък са хората, които вярват на природозащитните НПО, когато се отнася за въпроси, свързани с опазването на околната среда. Природозащитните организации изпреварват по доверие институциите, медиите, общината и правителството, а с най-малко доверие по тези въпроси се ползва бизнесът (едва 21,5 % според данните от националното проучване).

По-голяма подкрепа за бизнес, който е в хармония с природата

В България биоразнообразието все още е огромно и трябва да се запази. Един от начините е именно подкрепата за бизнеса, който съществува в хармония с природата и да се осигури достоен живот на хората в тези райони. Потенциалът е налице, обществото иска и подкрепя това развитие на страната ни, остава и институциите да престанат да вярват на измислени стереотипи и да осъзнаят ползите от това, около това твърдение се обявиха участниците в дискусията като си пожелаха дебатът икономическо развитие за сметка на природата да приключи скоро и у нас.


В дискусията участваха:
Д-р Вера Стаевска - социолог, разработил методиката на изследването и модератор на дискусията
Тома Белев - Асоциация на парковете в България
Д-р Стоилко Апостолов – ръководител проекта, Фондация Биоселена
Нада Тошева – Българско дружество за защита на птиците
Peter Damary – REDD Мрежа за обмен и устойчиво развитие
Pierre Galland - SVS BirdLife Швейцария
Bertrand Sansonnens - Про Натура / Приятели на Земята
Райна Попова - WWF
Росен Василев – Българска фондация Биоразнообразие (БФБ)

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

1351 посещения

OFF

Последно качено » Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони