Календар

Дискусията за екосистемните услуги обединява НПО, институции и бизнес

Дискусията за екосистемните услуги обединява НПО, институции и бизнесНа 5 февруари 2015 г. WWF организира втора кръгла маса за обмяна на опит между институциите, относно екосистемните услуги, както и оценката и картирането на екосистемите по проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“.

Събитието бе продължение на срещата от август 2014 г. Представители на WWF, МОСВ и ИАГ запознаха присъстващите с постигнатия напредък по дейностите по проекта и обмениха своя опит и наблюдения, натрупани в процеса на оценка и картиране на екосистемните услуги. Срещата бе открита от Райна Попова от WWF.

Георги Стефанов от WWF представи резултатите от дейността на WWF по проекта „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“. От страна на МОСВ бяха показани новите възможности, които предоставя програма BG 03.02 „Картиране и оценка на екосистемите и екосистемните услуги“ по ЕИП, и свързаните с нея документи. ИАГ представи резултатите и напредъка от работната група, която изготвя Наредбата за определяне на обезщетенията за възмездни обществени екосистемни ползи от горските територии.

„Ние сме пряко заинтересовани от работата по проекта и по самата програма, имаме проекти по същата програма и други програми със сходни, надграждащи иновативни дейности“, каза Пламен Глогов, началник отдел „Мониторинг и контрол“ на дирекция ЕМП на МОСВ.

Презентациите породиха жива дискусия и много въпроси между участниците в събитието, както и предложения. Стефан Цанев, началник отдел „Околна среда и енергетика“ сподели, че остойностяването на екосистемните услуги – „онова, което може да произведе околната среда в региона“, на щетите и на площите (пасища, гори, обеми сечи и т.н.), е много важно и необходимо, защото само по този начин може да се обработи информацията. „Бих искал в изградената структура да видя как са класирани по изгодност, доходоносност и по вредност, защото ще служат за вземане на икономически решения“, каза той. „Например сечта е опустошаваща – тя може да бъде оценена. Изсечените дърва могат да бъдат остойностени“, заяви Цанев.

Жива дискусия породи въпросът какво налага ограничаването на посещенията на дадени защитени територии от алпинисти и пещерняци. Георги Стефанов поясни, че забраните важат само за определен период в годината и на определени места, които представляват малки части от защитените територии. „По скалите има различни видове растения и птици, които могат да бъдат засегнати точно в тази малка част в сърцето на парка“, поясни Стефанов. Тези ограничения се налагат според Плана за управление на съответния природен парк. Както пълното отсъствие на пещерняци и алпинисти, така и засиленото им присъствие се явяват проблем, поясни Стефанов.

Забраната за преминаване на мотори за горски пътища тип „ATV“ също породи дискусия. Те не се допускат в защитени територии, защото минават през територии, които са единствените обитания на определени видове, и така ги унищожават.

Финансовите оценки на екосистемите са голямо предизвикателство и се дискутират горещо в групата на ИАГ. От агенцията планират да предложат оценки, но не използват готов модел. В настоящия момент от агенцията създават и осмислят подходящ подход, поради необходимостта да се намери и предложи достатъчно добро решение. Работата се извършва съвместно с Министерство на финансите. „Нещата са динамични, ние целим да намерим и предложим съответните решения по пътя на проба – грешка“, сподели Анна Петракиева от ИАГ.

„Впечатлена съм от работата на колегите, защото ПЕС е нов модел не само за България, а и за света“, каза Светлана Братанова от БАН. „Давам си сметка, че когато започнем да правим такава схема, например за възстановяване на питейна вода, тя може да е в разрез с друга схема, която е на същото място, например за възстановяване на животновъдството. Затова предварително трябва да се направи оценка на всички екосистемни услуги на даденото място, да се прецени кои са най-важни, да се потърси баланс, а след това да се потърси подходяща ПЕС схема. Това не е лесна работа. Всички показани тук ПЕС схеми са в европейската мрежа за защитени зони Натура 2000, а когато се работи там се предполага, че там приоритет е опазването на биоразнообразието или определени видове. Разбирам, че това е приоритет и за вас, но понякога в пасища, където трябва да бъде възстановено биоразнообразието, е нужно да бъде възстановено и животновъдството“, каза тя.

Георги Стефанов от WWF поясни, че тези методологии са в процес на финализиране. „Доброто е че използвахме събраната научна информация, но ако тази територия не е защитена или не е в Натура 2000, такава информация изцяло отсъства. Ние работим с наличните научна данни и експерти, през първата година на проекта събираме информацията. Това е трудоемка работа, защото има много въпроси, които остават без отговор. Все пак нещата вървят към подобряване“, сподели Стефанов.

Основен въпрос остава начина за генериране на плащанията за екосистемни услуги. С доброволните плащания е по-лесно – там е процес на договаряне, а сумите са по-малки, но за сега това са възможностите, продължи той. Плащанията пряко рефлектират върху съответните консервационни нужди. След оценката вече можем да преговаряме за съответната сума. Например, при ПЕС схемата „Съхраняване на питейни води“ в ПП „Българка“, чрез продажба на стелажи на фирма „Курабийници“ (на цена по 1 евро), цялата сума се разходва за възстановяване и засаждане на дъб/габър. Лесно е да се изчисли каква е необходимата площ за залесяване, каква е цената и колко пари могат да се осигурят. Така фирмата компенсира своя воден отпечатък.

Райна Попова от WWF поясни, че дискусията се отнася за ПЕС схеми, които се осъществяват на местно ниво. Това трудно може да се случи на национално ниво, каза тя. „Идеята на тези ПЕС схеми е най-вече да отворим очите на хората за тези възможности и да предизвикаме разбиране и дискусия. За мен най-големият успех е, че обединяваме бизнес, НПО и държавна администрации“, заяви Попова.

Проектът „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“ е финансиран от правителството на Швейцария чрез Фонда за реформи, свързани с гражданското общество.

Снимка: Елица Грънчарова, WWF

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

1158 посещения

OFF

Последно качено » Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони