Календар

Пусната e официална жалба до Европейската комисия за запазването на Кресненското дефиле от разрушаване от автомагистрала “Струма”. Алтернативи са възможни

Пусната e официална жалба до Европейската комисия за запазването на Кресненското дефиле от разрушаване от автомагистрала “Струма”. Алтернативи са възможни Днес няколко НПО [1] внесоха официална жалба в Европейската комисия, в която се описват нарушенията на Европейското природозащитно законодателство, причинени от строителството на финансираната с европейски средства автомагистрала “Струма”. Жалбоподателите предупреждават, че ако финалната отсечка от магистралата бъде построена през Кресненското дефиле, това ще бъде катастрофално за защитените видове растения и животни в региона. [2]

В жалбата, те настояват Комисията да разследва нарушенията на Европейското законодателство, което може да доведе до осъждане на България от Европейския съд и заплащане на тежки глоби.

Кресненското дефиле, с дължина 16 километра, е районът с най-голяма концентрация на биоразнообразие в България с 92 защитени видове и част от Европейската Натура 2000 мрежа. За сравнение, на един квадратен километър от Кресненското дефиле живеят повече видове пеперуди, отколкото в цяла Великобритания.

Експерти от неправителствените организации посочват в жалбата, че съществуват две алтернативи, с които автомагистрала “Струма”, свързваща Германия с България и Гърция, може да бъде завършена без това да унищожи дефилето и биоразнообразието в него, и спазвайки Европейското законодателство. [3]
Въпреки това, през април, българското правителство обяви победител в конкурса за идеен дизайн на магистралата с проект за изграждане на половината от магистралата "Струма" през дефилето. [4]

Неправителствените организации, твърдят, че това ще унищожи безвъзвратно уникалната природа и е в нарушение на Европейското природозащитно законодателство. Магистрала през пролома, ще отнеме и възможностите за развитие на алтернативен туризъм в региона. [5]

Българското правителство вече е напреднало с построяването на магистралата от двете страни на дефилето, което е довело още повече до увеличаване на трафика през него. Жалбата отбелязва, че това води до две нарушения на Европейската директива за хабитатите и вече причинява увеличено въздействие на смъртността по пътя за животните и намаляване на популациите на значителен брой защитени видове. [5]

Десислава Стоянова, от Екологично сдружение “За Земята / Приятели на земята България” сподели: “Българското правителство има две добри алтернативи, с които да предотврати унищожаването на най-богатия на биоразнообразие регион, но изглежда, че не се спира пред нищо и устремено върви към неговото разрушаване. Европейската комисия трябва да се отнесе сериозно към този случай и да блокира използването на Европейски средства за нарушаването на Европейско законодателство.”

През месец декември 2016, Европейската комисия публично заяви, че Европейското природозащитно законодателство трябва да се спазва. [7]

Роби Блейк, експерт по биоразнообразие от неправителствената мрежа “Приятели на земята Европа” заяви: “Кресненското дефиле е като скъпоценен камък в Европа и безмисленото му унищожаване с една магистрала би било престъпление. През април тази година, Кармену Вела, Европейския комисар по околна среда, обеща да засили изпълнението на европейското природозащитно законодателство, сега случаят с Кресненсия пролом ще бъде тестов за неговите действия. Това е ясен случай: или той ще се намеси, или обещанието за спазването на европейското природозащитно законодателство на практика, ще бъде само празни думи.”

Все още няма финално решение коя от предложените алтернативи ще бъде избрана. До няколко месеца се очакват резултатите от новата Оценка по въздействие на околната среда. След излизането на доклада, местната общност и широката общественост ще могат да изразят своето мнение за предложените маршрути на магистралата, а финалното трасе ще трябва да бъде одобрено от Европейската комисия. Ако Комисията или Европейския съд открие нарушения на Европейското природозащитно законодателство, Българското правителство ще трябва да върне европейско финансиране на стойност близо 756 милиона евро.

Бележки за редактора:

[1] Неправителствените организации, които са страни по жалбата, са: Приятели на Земята Европа (Friends of the Earth Europe), Мрежата CEE Bankwatch Network, Екологично сдружение “За Земята” / Приятели на Земята България, Сдружение за дива природа “БАЛКАНИ”, Институт за зелена политика, Информационен и учебен център по екология, Училище за природа Влахи.

[2] Автомагистрала “Струма” е част от Транс-европейския коридор 4, който свързва Хамбург (Германия) със София и Солун (Гърция). Кресненският пролом е част от мрежата Натура 2000, защитен по Европейската директива за хабитатите

Връзка към пълната жалба и резюме
[3] Карта: https://cloud.foeeurope.org/index.php/s/CKVu7jRZm88MJzL

[4] Изпълнителна агенция “Пътища”
Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ): “Предложението на Пътпроект 2000” е победителят в конкурса за разширен идеен проект и парцеларен план на автомагистрала “Струма” в отсечката Крупник – Кресна”, 20.04.2017 http://www.api.bg/index.php/en/prescentar/novini/proposal-patproject-2000-ltd-ranked-first-competition-elaboration-extended-conceptual-design-struma-motorway-krupnik--kresna-sec/ http://www.api.bg/index.php/en/prescentar/novini/proposal-patproject-2000-ltd-ranked-first-competition-elaboration-extended-conceptual-design-struma-motorway-krupnik--kresna-sec/

[5] През 2008, обхвата по ОВОС за проекта за автомагистрала Струма, одобрен от Европейската комисия, заключи, че построяването на магистрала през дефилето, както и възможността сегашния път да бъде запазен за международния трафик (т.нар. “нулева алтернатива”) е в нарушение на Европейската директива за хабитатите поради необратимите въздействия върху защитеното биоразнообразие. Законово приетото заключение бе магистралата да бъде изведена изцяло извън дефилето, или заобикаляйки го, или като тунел.

[6] Унищожаването е резултат от увеличения трафик, поради построяването на магистралата от двете страни на дефилето, създавайки биокоридор с тесен фронт на миграция. Особено са намалели видове като сухоземни костенурки, леопардов смок, ивичест смок, 12 вида прилепи. Сравнителен мониторингов доклад за 10-годишен период предполага, че някои от видовете като ивичестия смок, е възможно напълно да са изчезнали от дефилето. Популацията на други дребни видове, които живеят по продължение на дефилето и съществъващия път са намалели между 50 и 93 процента.

[7] http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-1112_en.htm

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

410 посещения

OFF

Последно качено » Новини