Календар

България удължи забраната за улов на есетри с още пет години

България удължи забраната за улов на есетри с още пет годиниСпоред WWF мярката е необходима, но са нужни и други сериозни действия

Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури публикува тази седмица на сайта си заповед за въвеждане на нова петгодишна забрана за улов на есетри в българската акватория на река Дунав и Черно море.

Документът носи подписите на министрите на земеделието и храните Десислава Танева и на околната среда и водите Ивелина Василева. С него се забранява уловът на четирите вида есетрови риби, които все още се срещат в Дунав и в Черно море – руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), чига (Acipenser nilhenus), пъструга (Acipenser stellatus) и моруна (Huso huso).

При случаен улов на екземпляри, същите трябва незабавно да бъдат върнати във водния басейн. Забранява се пренасянето, превозването и продажбата на есетрови риби и продукти от тях, уловени в българската акватория на река Дунав и Черно море, гласи текстът.

Заповедта представлява на практика удължаване с още пет години на забраната за улов на есетри, въведена у нас през 2011 г. Подобна забрана съществува в Румъния от 2006 г.

Тази мярка безспорно е необходима, но извън нея са нужни и други сериозни действия, координирани между държавите в поречието на Долен Дунав, за опазването на тези емблематични риби, коментира Веселина Кавръкова, директор на WWF България.

Есетровите риби достигат полова зрялост сравнително късно, при моруните, които живеят до 100 години, това се случва след 14-18-годишна възраст. По тази причина пет, та дори и десет години са твърде кратък период, за да очакваме резултати от забраната на улова, посочи тя.

По думите ѝ, ограничението върху улова обаче е само един от факторите, който би могъл да допринесе за възстановяване на популациите. Ключово е значението на опазването и възстановяването на местообитанията на есетрите. През последните години експерти от WWF България проучваха състоянието на есетрите и техните местообитания в българския участък на реката. След месеци работа на терен и стотици хвърлени мрежи, тези проучвания са все още в начален етап, а научните данни за есетрите са недостатъчни. Необходимо е проучванията да продължат – само ако знаем повече за местата, на които се размножават есетрите, ще можем да вземем ефективни мерки, за да ги защитим, посочи Кавръкова.

Зарибяванията също представляват възможност за укрепване на тези видове – три от които са критично застрашени, а един е със статут на застрашен. През изминалите две години WWF България разсели над 50 000 малки чиги в река Дунав. Би било добре подобни зарибявания с генетично чисти дунавски екземпляри да се правят и от правителствата на държавите по течението на Долен Дунав.

WWF България ще продължи да работи в тясно сътрудничество с офисите на организацията в Румъния, Сърбия и Украйна за опазването на удивителните дунавски есетри. Изключително важно е да запазим долното течение на Дунав (от хидровъзела „Железни врата“ до Делтата) в естественото му състояние, за да дадем шанс на есетрите и на другите видове, населяващи водите на реката, призова Кавръкова.

За есетрите:
Появили се преди 200 милиона години, есетровите риби са древен вид мигриращи риби, които днес са на ръба на изчезването. Басейнът на река Дунав е запазил някои от най-важните популациите на есетрови риби в света днес, като Румъния и България притежават единствените все още жизнеспособни популации от диви есетрови риби в Европейския съюз.

Въпреки че са надживели динозаврите, днес есетрови риби са най-застрашените животни, включени в Червената книга на световнозастрашените видове на Международния съюз за опазване на природата. До 19-ти век гигантски есетрови риби мигрират по река Дунав чак до Германия и на тях разчитат много рибарски общности. Днес обаче три от шестте местни дунавски видове се определят като критично застрашени, един като застрашен, а два се смятат за изчезнали.

Основните заплахи пред есетрите са измененията в реката (загубата на местата за размножаване и отрастване на рибките и прекъсването на миграционния им път), замърсяването на водата, свръхуловът и бракониерството.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

1335 посещения

OFF

Последно качено » Новини