Календар

Депозит върху опаковките ще подобри рециклирането в България

Депозит върху опаковките ще подобри рециклирането в БългарияДепозитната система е ясна, справедлива и ефективна

По повод обществения дебат относно въвеждането на депозитна система [1] в България, започнат от бизнеса и организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО), екологично сдружение За Земята [2] споделя следните допълнителни данни и съображения:

1. Депозитната система е ясна и лесна за използване.
Потребителите могат да разберат смисъла на депозита за 10 секунди, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране. За десетте години от въвеждането на разделното събиране в България нито различните ОООО, нито местните и централните власти успяха да убедят и научат гражданите да разделят отпадъците си. Въвеждането на депозит ще създаде още един начин за участие в разделното събиране и най-после ще даде пряк стимул на потребителите да допринасят за рециклирането.

2. Депозитите водят до повече рециклиране
В настоящата система за разделно събиране цветните контейнери привличат средно около 15% рециклируеми отпадъци и на практика разлика между съдържанието на смесените и разделните кофи няма. Смесването на материалите намалява качеството и пазарната им цена.
Чрез депозитните системи се повишава не само количеството на общото рециклиране с около 30%, но и качеството на рециклираните материали. Системата осигурява до 95% висококачествено рециклиране на така събраните опаковки. Това от своя страна води до по-ефективна икономика и открива нови зелени работни места на местно ниво.

3. Депозитите са справедливи
При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, а общото ниво на нерегламентирано замърсяване пада с 30%.
Поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват за обезвреждане чрез заравяне в сметища, депа и чрез изгаряне в циментови заводи. Това представлява загуба за икономиката и растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“.

4. Стимул за по-екологични опаковки
Чрез депозита производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни опаковки, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране.

5. Обхватът на депозитните системи постоянно нараства.
Депозитни системи действат в над 40 региона и държави по света [3], от които 10 са в Европа. Литва въвежда депозитна система от 2016 г., а на път са още 3 региона в Европа: Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и Фландрия (Белгия). До момента нито една от тези държави и региони не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат.

„Въпросът не е дали депозитната система работи. Истинският въпрос е дали производителите ще поемат своята отговорност не само да участват в системата, но и да произвеждат опаковки, които могат да се използват многократно или действително да се рециклират, каза Евгения Ташева, част от екип Нулеви отпадъци на За Земята.
- Край -

Бележки:
[1] Депозитните системи по света имат различен обхват – обичайно включват опаковки от напитки – стъклени, пластмасови бутилки, метални кенчета, кутии от сокове и др. В България все още действа депозитна система върху някои стъклени бирени бутилки за многократна употреба. Депозит може да се начислява и върху опаковки за еднократна употреба с цел връщането им от потребителя в икономиката чрез висококачествено рециклиране.

[2] Екологично сдружение „За Земята”
София, бул. „Янко Сакъзов” 11Б, ап.2, тел./факс 02/943 11 23, 0896 62 88 08
ел. поща: info@zazemiata.org ; интернет: www.zazemiata.org

[3] Депозитни системи работят в Швеция, Исландия, Финландия, Норвегия, Израел, Дания, Германия, Естония (от 2005 г.), Холандия, Хърватска (от 2006 г.) и в десетки региони в САЩ и Канада още от седемдесетте и осемдесетте години на двадесети век.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

1493 посещения

OFF

Последно качено » Новини