Календар

За Земята с отворено писмо към Правителството относно плановете за безплатно саниране

За Земята с отворено писмо към Правителството относно плановете за безплатно саниранеПозиция на „За Земята” – Приятели на Земята България относно анонсираната мащабна програма за обновяване на панелните сгради в България при 100% публично финансиране – няколко важни съвета и предупреждения преди старта

Адресирана до Министър председателя на Република България, Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на околната среда и водите

Уважаеми господин Борисов, уважаема госпожо Павлова, уважаема госпожо Василева,

От „За Земята” следим темата за енергийна ефективност в жилищни сгради от години и участваме с позиции и препоръки в работните групи по ОПРР.
Приветстваме предстоящата програма за обновяваме на жилища, която планирате, но имаме и много резерви, както и дълъг списък с въпроси.
Нашите въпроси:
• Има ли правителството план за погасяването на мобилизираните от МФИ средства и какви ще бъдат източниците на погасяване?

• Смятате ли, че в България има капацитет за реновиране на 8000 сгради през следващите години и защо? Предвиждат ли се средства за повишаване капацитета на българските фирми?
• Как ще бъдат задължени или стимулирани собствениците да реновират, ако не искат, дори да им се предлага даром? Какви промени в закона за ЕС се предвиждат?

Нашите предложения:
• Предлагаме задължително изпълнението на програмата да се съчетае с някаква форма на самоучастие от собствениците на жилища – например фиксирана месечна вноска, която може да бъде съвсем символична (15-50 лв), която да се внася за много дълъг срок от време – например 15-20 годни. Нивата на тази вноска не бива да надхвърлят ползите от спестените средства от енергия след реновирането

• Като второ условие за участие в програмата, трябва да бъде задължителното събиране от страна на сградите на фонд за бъдещо реновиране
• За изплащане на инвестициите, може да се заложи и на създаване на нови жилища и ателиета на покривите на съществуващи сгради, които конструктивно позволяват подобно надстрояване – с цел последваща продажба на жилищата, средствата от която, ще послужат за погасяване на заемите към МФИ.
• МРРБ трябва да насърчава активното участие на собствениците на жилища в процеса на реновиране – от избора на мерки и изпълнители, до надзора на изпълнението. МРРБ може да разработи специални кратки ръководства за представителите на сградите, за да могат да участват в процеса на надзор на работата на изпълнителите и влаганите от тях материали и да сигнализират за нередности
• МРРБ и МОСВ трябва да развият много тясно сътрудничество при разработване на стриктни правила и изисквания за управление на отпадъците, възникнали при СМП на предстоящата програма. Също така трябва да се заложат задължителни изисквания за допускане на различните видове топлоизолационни материали до участие в търговете и изпълнението на сградите – дали е рециклируем и дали има къде реално да се рециклира.
• Създаване на съпътстваща програма за решаване на проблема с полупустеещи и опасни сгради.
Конкретна обосновка на нашите предложения:
От информацията поднесена на сайта на МРРБ става ясно, че са планирани 1 млрд лева гаранции за получаване на неколкократно по-голямо финансиране от международни финансови институции (МФИ) за задвижване на програмата – т.е. ще бъдат изтеглени заеми, които ще се превърнат в дълг за България и трябва да бъдат изплащани. Става ясно също, че етажните собствености (ЕС) в сградите няма да имат самоучастие в проектите. Това вероятно означава, че бъдещият дълг ще се изплаща от националният бюджет. Загатнато е, че гаранцията в националния бюджет ще се използва като финансов лост за привличане на неколкократно по-голям финансов ресурс. По наши най-груби сметки при най-оптимистичен сценарий с 1 млрд. лева ще се обновят около 8000-12000 панелни блока. Има близо 70 000 такива сгради в цялата страна. За това ще бъде необходим ресурс от порядъка на 3.5-6 млрд лева. Ако “безплатното саниране” се плаща през бюджета, това е доста сериозно перо за бъдещите бюджети на страната. ДДС от реализираните проекти, ако приемем, че ще се плаща надлежно, ще върне в бюджета едва около 20% от стойността на проектите. Моля, представете публично план за погасяването на останалите средства и източниците на погасяване!
Като цяло приветстваме амбицията за разгръщане на мащаба програма за реновиране. Стратегията за реновиране на многофамилни жилищни сгради е от 2005г. До момента има реновирани само 50-60 сгради в страната (между 2006-2013г). Смятате ли, че има капацитет за реновиране на 8000 сгради през следващите години и защо?
В ОП Региони в растеж се предвиждат едва около 240 млн евро (460 млн лв) за реновиране на жилищни и на обществени сгради по линия на средствата, предоставени от ЕС до 2020г. Т.е. Бъдещата програма явно ще разчита главно на националното (взето с кредит от МФИ) финансиране.
Съгласни сме, че една мащабна програма за реновиране, която е насочена към най-предизвикателните жилищни сгради в България, трябва да бъде максимално достъпна за всички – да няма бариери, дори за хората с най-нисък доход – като минимум програмата не трябва да поставя никакъв допълнителен финансов товар върху хората. Тези предизвикателни сгради са големи панелни блокове, с много жилища, с фрагментирана собственост и без традиция в професионалното управление на сградите, поставили под един покрив хора с предимно ниски или много разнородни нива на доход. Ситуацията допълнително се утежнява в много градове с опразването на сгради – поради миграция на хората или почиване на собствениците. В градове като София, където проблемът с празни сгради не е така обострен, често се наблюдава друг казус – собственици на няколко апартамента, които ги отдават под наем, или ги държат просто като инвестиция, няма интерес от инвестиране в подобрена енергийна ефективност, защото не те плащат сметката за енергия. Досегашните програми за реновиране, които изискваха съфинансиране, привличаха предимно сгради от централните градски части – поради по-малкия брой жилища, по-заможните собственици, и не на последно място, защото предлагаха 100% финансиране на общите части – т.е. голямата изгода беше в безплатното ремонтиране на покривите, които са голямо перо при обновяване на тези сгради. Накрая трябва да споменем и факта, че хората са се озовали в тези бетонни комплекси, по силата на водена десетилетия държавна политика и това оправдава поправянето на стари грешки с нови, прогресивни политики, а не с безкрайното оставяне на нещата на самотек.
Всичко, изложено по-горе, оправдава формирането на национална програма за реновиране и формирането на амбициозни политики за реновиране. Индикацията, че етажите собствености, няма да участват с финансов принос обаче, ни изправя пред още две заплахи – хората понякога отхвърлят дори неща, които им се предлагат даром и второ – неща, получени даром, не създават стимул да се поддържат. Как ще бъдат задължени или стимулирани собствениците да реновират, ако не искат, дори да им се предлага даром? Какви промени в закона за ЕС се предвиждат?
Неслучайно финансирането по линия на европейските структурни фондове идва с изискване за съфинансиране. Получаването на средства и придобивки само грантово не формира усещане за собственост и желание да се стопанисва надлежно. Има десетки проекти в цялата страна, които след изграждането си, се рушат и стоят без поддръжка. Полученото даром най-често не се поддържа. Много е важно да се търси начин освен временния икономически и енергоспестяващ ефект на програмата да бъде съчетан с развитие на култура в етажните собствености в цялата страна. Култура на участие в управлението и поддръжката на сградите, на активизиране и формиране на общности, в намиране на начини за комуникация със съседите, в отговорно и редовно събиране на фондове за ремонт на общите части и поддръжка на конструктивната здравина на сградите и добрият вид на фасадите им. За това предлагаме задължително изпълнението на програмата да се съчетае с някаква форма на самоучастие от собствениците на жилища – например фиксирана месечна вноска, която може да бъде съвсем символична (15-50 лв), която да се внася за много дълъг срок от време – например 15-20 годни. Цифрите са изцяло примерни и не се базират на задълбочен анализ за стойността и изплащането на инвестициите за реновиране във времето – експертите на МРРБ са достатъчно компетентни да ги прецизират. Становището ни е само, че нивата на тази вноска не бива да надхвърлят ползите от спестените средства след реновирането. Тези вноски целят по един много прогнозируем начин да осигурят механизъм на изплащане на енергоспестяващите мерки, подобен на функционирането на енергийни компании (ESCo) - с тази разлика, че ще са фиксирани и непроменяеми за срока на изплащането им. Приходите от тези вноски ще подпомогнат връщането на заемите на България към МФИ. Като второ условие за участие в програмата, трябва да бъде задължителното събиране от страна на сградите на фонд за бъдещо реновиране, който да се управлява отговорно или от избрани представители на сградата или от специално наети професионални фирми за това.

За изплащане на инвестициите, може да се заложи и на създаване на нови жилища и ателиета на поркивите на съществуващи сгради, които конструктивно позволяват подобно надстрояване – с цел последваща продажба на жилищата, средствата от която, ще послужат за погасяване на заемите към МФИ.

Създаването на подобно символично самоучастие има още една функция – да въвлече хората в самия процес на реновиране. Както казва народната мърдост “На харизан кон зъбите не се гледат” - Ако всичко дойде даром, представители на етажните собствености няма да имат никакъв или ще имат съвсем слаб стимул да участват при избора на изпълнители, при избирането на енергоспестяващите мерки или на строителните материали, които ще бъдат влагани. Хората трябва да са заинтересовани да бъдат част от процеса, да натрупат знания за управление на сградите си, да придобият поне малко знания за процеса на събиране на оферти или подготовка на малки търгове, за да може и занапред да избират най-конкурентните и качествени оферти за сградите си. МРРБ трябва да насърчава участието на хората в процеса на реновиране – от избора на мерки и изпълнители, до надзора на изпълнението. МРРБ може да разработи, на база опита от демонстрационните програми “Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради”, сегашната програма за обновяване към ОПРР и проектът “Стакато” в Столичния район Оборище, специални кратки ръководства за представителите на сградите, за да могат да участват в процеса на надзор на работата на изпълнителите и влаганите от тях материали и да сигнализират за нередности – все пак става дума за техните сгради.

Рискът при липса на заинтересованост от страна на етажните собствености и недопускането им при избора на изпълнители и надзора на последващите строително монтажни работи (СМР) е голям. Можем да имаме изпълнени отлично на хартия проекти, но с реално некачествено изпълнение. При лошо качество на на изпълнение на мерките – ако те не могат да изпълнят проектния си живот и се дават дефекти след 5-10 години например, а не след 20 или 30, както обикновено се предвижда, няма как да се очаква ново европейско финансиране за същите неща, защото правилата на ЕС не допускат финансиране на едно и също нещо два пъти.

Обявените планове на националната програма предвиждат средствата от програмата да достигнат до всяка малка строителна фирма в страната. Това намерение звучи чудесно и много се надяваме да се осъществи, защото многократно сме чували през годините за желанието да се подпомага дребния и среден бизнес, а накрая средствата завършват при редовните абонати на обществени поръчки. Трябва да се гарантира достъпността на програмата за малките фирми при ниски нива на бюрокрация и резултатно ориентиран подход – осъществяване на СМР с високо качество и при спазване на елементарни норми за управление на строителните отпадъци.

И докато сме на темата със строителните отпадъци: България има цел към 2020г. да постигне ниво на рециклиране на строителните отпадъци от 70%. През последното десетилетия из цялата страна се смениха хиляди квадратни метри стара дограма – стъклата не бяха рециклирани. Поставиха се и немалко топлоизолационни материали по сградите – на работните площадки навсякъде се стелеха стърготини от стиропор, сякаш е валял сняг, купища парчета стиропор от изрезките завършиха на сметищата и не бяха рециклирани. Тези отпадъци се разрушават от слънцето до малки отровни молекули, а това не допринася с нищо за по-здравословната среда на градовете. Умоляваме МРРБ и МОСВ за много тясно сътрудничество при разработване на стриктни правила и изисквания за управление на отпадъците, възникнали при СМП на предстоящата програма – събиране и преработка на старите стъкла, оразмеряване на топлоизолационните плоскости в малки цехове, а не под открито небе, и последващо събиране на стърготините и парчетата стиропор и други топлозиолации, които оставят, което би позволило връщането им към производителя и повторното им влагане в производството на топлоизолационни материали. Това трябва да бъде и задължително изискване за допускане на топлоизолационни материали до участие в търговете и изпълнението на сградите – дали са рециклируеми и дали има къде реално да се рециклират.

Задействането на мащабна програма за реновиране, трябва да интегрира още един аспект на жилищната политика – попупустеещи и опасни сгради. Програмата може да задейства изкупуване на жилища от собственици в полу-обезлюдени сгради и предлагане на възможност за преместване на живущите в други сгради, които са били полу-обезлюдени. С това допълнение на националната програма може да се придобият като публична собственост цели сгради, да се реновират и да се управляват като общински жилищен фонд и социални жилища. Сгради, които са конструктивно компрометирани пък, може да бъдат освободени и насрочени за събаряне при възстановяване и откриване на терените им за ново строителство.

За контакти:
Генади Кондарев
Координатор кампании “Обществени средства и устойчиво развитие”

За Земята – Приятели на Земята България, член на CEE Bankwatch Network

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

1405 посещения

OFF

Последно качено » Новини