Календар

Лоша политика по отношение на строителството на речните диги и урбанизацията на крайречните райони увеличава риска от наводнения

Лоша политика по отношение на строителството на речните диги и урбанизацията на крайречните райони увеличава риска от наводненияУрбанизацията на крайречните райони и строителство на неправилно оразмерени диги са сред предпоставките, многократно повишаващи опасността от наводнения, предупреждава международната природозащитна организация WWF.

Повечето диги в България са построени в средата на миналия век по начин, които изкуствено ограничава реките и намалява тяхната проводимост при високи води. Проблемът е, че съоръженията се поставят прекалено близко до реката и стесняват речното легло. Тези остарели концепции създават условия за покачване на налягането на водата и наводнения.

„Най-добрата превенция против наводненията е да се ползват алтернативите, които природата сама ни дава. За това трябва да се опазват крайречните заливаеми ивици, които да поемат високите води или т.нар. ретензионни обеми“, коментира Любомир Костадинов, експерт програма „Води“ на WWF.

Най-добрите ретензионни обеми са естествените крайречни гори и влажни зони, които освен че съхраняват огромно биоразнообразие, имат ценни стопански функции и предпазват от наводнения.

Парадоксът е, че неправилния начин, по който се строят дигите не е спомен, останал в миналото. Пресен пример за подобен тип строителство е проектът за бетонна стена на река Луда Камчия. Ако той бъде реализиран, освен че ще доведе до изсичането на много гори по поречието на реката и до унищожаване на ценни местообитания за животните, няма да осигури адекватна защита на местното население от наводнения. Проектът реално би насочил водите към част от къщите в близост до реката.

Пример за неправилно построени диги в миналото пък е случаят с дигите на река Русенски Лом при Ивановските скални манастири, изградени през 50-те години на ХХ век. Асфалтираният път, водещ до манастира, често се е наводнявал, а посетителската инфраструктура е унищожавана именно заради защитната дига. WWF участва в проект за възстановяване естественото състояние на реката и това е първият пример у нас за прилагане на утвърдения принцип „повече място за реките – повече сигурност за хората“. Сега високите води се разливат в крайречните зони и по-късно се връщат спокойно в коритото си, без да оставят наводнени земи. Заливаемата тераса на реката пък осигурява условия за хранене на черни щъркели, размножаване на риби и развитие на влаголюбиви видове.

„Влажните зони и крайречните гори осигуряват защита и значително ограничаване на щетите от наводненията. Всички те представляват естествени ретензионни обеми, които задържат определени водни количества и позволяват нивото на водите да се покачва бавно и умерено, без да се образуват високи вълни. Освен това, те спомагат и за естественото пречистване на водите“, допълва Любомир Костадинов.

Възстановяването и опазването на реките, влажните зони и крайречните гори е от ключово значение на само по отношение на биоразнообразието, но и за предпазване на населението от наводнения. Тяхното значение обаче често остава недооценено и трябва сериозно да бъдат разгледани при обсъжданите в момента Планове за управление на риска от наводнения от басейновите дирекции. В началото на годината например, експертите от WWF успяха да защитят 4500 ха крайречни гори с ключово екологично и стопанско значение.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

2154 посещения 1 коментара

Коментари

  1. читател
    2013-06-13 21:13:33

    Поредният неясен и безсмислен алармизъм.
    Не разбирам къде ви е проблемът сега?
    В биоразнообразието?
    В изсичането на горите?
    В наводненията?
    В храненето на щъркелите?
    В ретензионните обеми?
    В пречистването на водите?
    В недооценяването на значението?

OFF

Последно качено » Новини