Календар

ШАНСОВЕТЕ СТРАНДЖА ДА СТАНЕ БИОСФЕРЕН ПАРК СЕ УВЕЛИЧАВАТ

ШАНСОВЕТЕ СТРАНДЖА ДА СТАНЕ БИОСФЕРЕН ПАРК СЕ УВЕЛИЧАВАТПриключи мисията на експерти от ЮНЕСКО в Странджа, организирана от Българска Фондация Биоразнообразие в периода 25-30 март 2012 г. за обсъждане на номинацията на Странджа като първия съвременен биосферен парк в България. В нея, освен чуждестранните експерти, участваха и представители на МОСВ, националния комитет „Човекът и биосферата”, БФБ и ДПП „Странджа”.
Представителите на ЮНЕСКО г-н Пиер Галан (зам.председател на комисията на ЮНЕСКО в Швейцария, които има и дългогодишен опит в България като консултант в Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието) и г-жа Ваня Дебевец (член на Международния консултативен комитет за биосферните резервати, експерт от регионален парк „Скочански яме”, Словения) бяха лектори по време на Националната среща в София за обсъждане на ефективното съвместно управление на различни категории защитени природни обекти, припокриващи едни и същи територии.

Мисията на ЮНЕСКО продължи на терен в Странджа със среща с екипа на Дирекцията на природния парк и кмета на Община Малко Търново - г-н Илиян Янчев. Екипът на БФБ представи подробно инициативата за обявяване на Странджа за първия български биосферен парк, отговарящ на съвременните изисквания на Програмата „Човекът и биосферата” на ЮНЕСКО. Г-н Димитър Стоев, началник отдел „Защитени територии” към МОСВ представи позицията на Министерството и обясни причините за избора именно на Странджа за моделен парк. Международните експерти споделиха своя опит и наблегнаха на практическите ползи за местното население, както и за необходимостта от ефективна, работеща структура за съвместно управление на бъдещия парк. Те отговориха подробно на въпросите на кмета и експертите от Дирекцията на парка. В края на срещата г-н Янчев изрази своята подкрепа за обявяването на биосферен парк „Странджа”.
Особено полезна бе срещата с общинските съветници на Малко Търново, които също имаха възможността да се запознаят по-подробно с инициативата, да споделят своите опасения, свързани с нещо ново и неизвестно, както и да зададат всички въпроси, които ги вълнуват по темата. Част от въпросите бяха свързани с наболели проблеми на региона като подобряване на инфраструктурата, които не са в правомощията нито на БФБ, нито на ДПП „Странджа”, други пък за пореден път несправедливо обвиняваха природния парк за липсата на поминък, за ограничаване на възможностите и др., които произтичат от различни законови пречки, но не и от режима на природния парк. Важни бяха въпросите за структурата за управление на биосферния парк и за бизнес възможностите, които той дава. Дебатите продължиха и след края на срещата, като много от общинските съветници, представители на различни политически формации, изразиха подкрепата си за начинанието, но считат, че има нужда от още срещи и от запознаване на хората във всяко населено място.
Експертите на ЮНЕСКО се запознаха и с крайбрежната част на парка, като особено ползотворна бе срещата с Кмета на Община Царево, инж. Георги Лапчев. Като човек познаващ добре системата на горите и защитените територии в България, неговите въпроси логично бяха насочени по-скоро към зонирането на територията, и най-вече за урбанизираните й части от преходната зона, което пък от своя страна е свързано и със завършването и приемането на Плана за управление на Природен парк „Странджа”. Кметът Лапчев също изрази подкрепата си, но очаква още информация и срещи с представителите на БФБ и ДПП.
Чуждестранните експерти оказаха голямо съдействие при обсъждането на номинационната форма, която в края на процеса трябва да бъде внесена в ЮНЕСКО, както и за зонирането на бъдещия парк. Биосферните паркове не налагат никакви нови режими върху дадена територия – зонирането се изготвя на база на съществуващите вече и законово регламентирани режими. В случая със Странджа 3-те зони на биосферния парк биха били следните – сърцевинната зона (на строга защита) ще включва строгите резервати, буферната зона – защитените местности и зоните за ограничена човешка намеса (съгласно зонирането на природния парк), а преходната зона може да включва терени, в които има добивна дейност, промишленост и урбанизирани градове и села.
Номинирането на Странджа за биосферен парк ще донесе нови предимства за района, международно признание и включване в списъка на ЮНЕСКО сред избраните 580 подобни територии в света, но предстои още много работа за БФБ, ДПП „Странджа” и МОСВ за довеждане на целия процес на номинацията до успешен край.
Инициативата за обявяване на Странджа за биосферен парк, както и мисията на експертите на ЮНЕСКО се организират в рамките на проекта на Българска Фондация Биоразнообразие „Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчиво местно развитие в Странджа планина”, осъществяван с финансовата подкрепа на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн чрез финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

2740 посещения 1 коментара

Коментари

  1. Илия Дамянов
    2012-04-02 21:29:01

    Прекрасно е, че Странджа ще получи повече внимание като уникална с биорзнообразието си зона. Позволете да насоча вниманието ви към друго: името на парка на латиница. Според првилата за транслитериране, одобрени от българското правителство, то трябва да се изпише така \"Strandzha\", а не \"Strandja\". Нека не се поддаваме на елементарното фонологично съответствие с aнглийското \"j\", с кото сме свикнли покрай навлизането на английския в публичната сфера. Англичаните ще го четат правилно, ако се изписва с \"dzh\", както и другите чужденци, а ако го изпишем с j на всички славянски славянски и германски езици името ще се чете като [Страндя]. Пък и каквито и аргументи да приведем, правилата са си вече утвърдени. Трябва да спрем да пишем на чатица - освен всичко друго е грозно и деформира както езика ни, така и самите нас. Ще се радвам ако ми съдействате да изпратим запитване за името на парка където е необходимо (къде е необходимо - съвет?).

OFF

Последно качено » Новини