Календар

НАТУРА 2000 - бич или уникална възможност за българската икономика?!

НАТУРА 2000 - бич или уникална възможност за българската икономика?!Площта на европейската екологична мрежа в България предизвиква редица полемики и коментари през изминалите няколко месеца. Дали запазената природа е бич за българската икономика е въпрос, който все още се коментира, въпреки че целта на НАТУРА 2000 е именно да стимулира икономическото развите, без да бъдат унищожени уникалните ресурси на страната.

Особено активни в коментарите по тази тема са сдружения и личности, защитаващи интересите на инвеститорите в ски-туризма. Това е очаквана реакция, предвид факта, че България вече трябва да се съобразява с общите регламенти на ЕС, които налагат едно по-отговорно и неедностранчиво отношение към инвестициите и развитието на бизнеса.

Основополагащ принцип и цел при създаването на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 е именно подпомагането на устойчивото икономическото развитие на страните членки, като в същото време се осигури опазване на уникалното биологично разнообразие на Стария континент. Опазването на околната среда е ключов и ръководещ елемент в политиката на всички модерни държави в световен аспект и модерните икономики залагат на нов тип развитие, което да гарантира възможно най-хармонично съжителство между човек и природа. Тази политика се обуславя от все по-ясното разбиране, че човекът, неговото здраве и качество на живот, е пряко свързан и зависим от общото състояние на околната среда.

В този смисъл, съществуването на една добра екологична мрежа в България би следвало да се разглежда като отлична възможност страната ни да се развива към устойчива икономика от модерен тип, като се избегнат разрушителните за околната среда етапи, през които са преминали много от останалите страни членки в недалечното минало. В световен мащаб вече могат да се дадат редица примери за устойчиви икономика на страни с богато биологично разнообразие и запазена природа, в които основен приоритет е опазването на околната среда и печеленето на пари от уникалния ресурс на дивата природа. В това отношение все по-често се коментира процъфтяващата икономика от „нов тип” на Коста Рика, която като България, се слави с богатото си биоразнообразие.

Във връзка с НАТУРА 2000, напоследък все по-често се дискутира и финансирането на големите природозащитни неправителствени организации, както и тяхното участие при изграждането на европейската екологична мрежата у нас. Дългогодишната влиятелност и активност на неправителствения сектор в това отношение в България наистина заслужава внимание, особено ако се имат предвид основните начини за финансиране на големите НПО, като „Зелени Балкани”. Факт е, че за разлика от големите НПО в Западна Европа и САЩ, българските природозащитници все още получават твърде малък процент от финансирането си от дарения от частни лица и фирми. За съжаление и към настоящия момент, повечето от средствата за опазване на природата в България идват от чуждестранни донори, като ООН, Глобалния Екологичен Фонд, Световна Банка, правителствата на САЩ, Швейцария, Холандия, Норвегия… Това до голяма степен се обуславя от настоящото законодателството в България, което не поощрява благотворителността към гражданския сектор. Нашите закони поощряват да се дарява на държавата и затова милиони левове са дарявани всеки месец на държавни структури.

По отношение на финансирането на неправителствени организации от страна на българската държава може да се отбележи, че това, което получават екологичните организации не може да се сравнява с десетки пъти по-голямата помощ, която получават спортните клубове и федерации или туристическите сдружения.

В конкретната ситуация с изграждането на НАТУРА 2000, на базата на проекти депозиран в ПУДООС, две неправителствени организации бяха избрани да подпомогнат процеса по завършване изграждането на екологичната мрежа, който държавата трябваше да приключи до 2007 г., като част от пред-присъединителните задължения за членство в ЕС. Разбира се, всеки друг е можел да депозира предложението си в МОСВ и да бъде избран да свърши тази работа.

Използвайки капацитета на по-голямата част от научната общност в страната, съответните предложения за защитени зони бяха внесени навреме в администрацията на МОСВ. За оценка на качеството на свършената работа бе наета БАН и тя потвърди изцяло предложенията направени от „Зелени Балкани”. Те бяха приети и от Националния съвет за опазване на биоразнообразието и Европейската комисия. Според природозащитните организации, днес това може и да не се харесва на желаещите безконтролно да „развиват икономиката” на България именно в най-красивите природни територии и така планините да последват примера от застрояването на Черноморското крайбрежие. Но все пак, от спазването на европейските Директиви зависят и многомилиардните поръчки, които получават българските инвеститори.

Общата площ на защитените зони от НАТУРА 2000 в България към момента е повече от 34% от територията на страната. Директивите изискват да се прави Оценка за съвместимост за всички инвестиционни намерения, за които се предполага, че могат да окажат негативно въздействие върху целевите за опазване видове и местообитания. Екипите от експерти, които извършват тези оценки се избират от самите инвеститори, а дали оценката е направена качествено се проверява от структурите на МОСВ. Редица примери могат да бъдат дадени и за случаи, в които ЕК е завела наказателни процедури срещу страни членки заради допуснати некачествени Оценки за съвместимост.

Правенето на екологични оценки не е приоритет за организации като „Зелени Балкани”, които се занимават основно с проекти за консервация и възстановяване на редки видове и местообитания. Към момента работата на организацията по отношение на Оценките за съвместимост често се ограничава до случаите, когато се издават решения, които могат да доведат до наказателни процедури и глоби за България. Това не се нрави на някои от офшорните компании, които се интересуват предимно от бързи печалби, независимо от цената за цялото общество. Смисълът от съществуването на реалните неправителствени организации обаче е точно обратният – т.е. работа в полза на обществото.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

3045 посещения

OFF

Последно качено » Новини