Меню
2-ри февруари 2011 - заедно със Световния ден на влажните зони Рамсарската конвенция празнува и своя 40-ти рожден ден.
Влажните зони и горите: това е темата на Световния ден на влажните зони през 2011, избрана специално по повод решението на ООН да обяви 2011 за Международна година на горите.
Мотото е просто – ГОРИТЕ В ПОЛЗА НА ВОДИТЕ И ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ – и ни дава възможност да оценим важната роля на горите за живота ни.
Сред най-важните постижения на БДЗП за опазване на влажните зони у нас е изграждането на нова платформа за гнездене на пеликани.
При изключително сурови зимни условия в края на миналата година и началото на тази, екип от доброволци на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) и Дирекция на Природен парк „Персина” успя да завърши първата от планираните две изкуствени платформи за стимулиране гнезденето на световно застрашения вид – къдроглав пеликан. WWF-България също подкрепиха финансово акцията.
Разположена на територията на Персинските блата, платформата представлява наколна дървена конструкция с площ 20 кв.м. покрита с тръстикови снопи. Така, само месец преди началото на гнездовия сезон на пеликаните, новата платформа очаква своите пернати обитатели.
Остров Персин е част от най-голямата Рамсарска влажна зона с международно значение у нас - „Комплекс Беленски острови”. Благодарение на възстановения воден режим на блатата и липсата на безпокойство, къдроглавите пеликани все по-често започват да ги използват като място за хранене и почивка при своите след-гнездови скитания. В отделни дни числеността им достига над 200 индивида.
Други дейности на БДЗП за опазване на Рамсарските места са свързани с местността „Пода” - единственото Рамсарско място у нас, стопанисвано от неправителствена организация. Това е и най-богатата на птици европейска територия – с невероятните 269 вида птици на площ от 1 кв.км.
По традиция Природозащитния център на БДЗП "Пода" ще посрещне своите гости с Ден на отворените врати, който ще позволи на всички посетители да се докоснат до света на тази уникална влажна зона.
Рамсарската конвенция
Конвенцията за влажните зони с международно значение е подписана на 2 февруари 1971 г. в малкия ирански град Рамсар, откъдето носи и популярното си име – Рамсарска конвенция. България е осмата страна, която още през 1974 г. се присъединява към Конвенцията. Днес броят на страните-членки е 160, с повече от 1 912 рамсарски места, чиято площ надхвърля 186 млн. ха.
Според основните принципи на конвенцията, “влажни зони” представляват райони с езера, блата, мочурища или водоеми, естествени или изкуствени; временни или постоянни; с бавно течаща или не-течаща, прясна, солена или полусолена вода.
Конвенцията цели да насърчи опазването и популяризирането на богатствата на тези природни феномени и разумното използване на техните ресурси (водата, храната, биоразнообразието и др.)
България е обявила 10 места с международно значение по смисъла на Рамсарската конвенция, които надхвърлят 15 000 ха – о-в Ибиша, комплекс Беленски острови (най-голямото в страната), езерата Сребърна, Дуранкулак, Шабла, Поморийско, Атанасовско, Вая, комплекс Ропотамо и местността Пода.
Световен ден на влажните зони
Огромното значение на влажните зони за живота на планетата, водата като безценен природен ресурс – това са посланията на Световния ден на влажните зони, който се отбелязва на 2 февруари (денят, в който е приета Рамсарската конвенция през 1971 г.). Мотото тази година е „ГОРИТЕ В ПОЛЗА НА ВОДИТЕ И ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ” – като така се обединява посланието с това на 2011 година – Международна година на горите (официално обявена също на 2-ри февруари от ООН).
Залесените влажни зони и специфичните ползи, които носят те. Мангровите и торфените гори, горите край сладководни блата: всички те са богати на биологично разнообразие, спомагат за пречистването на сладката вода и осигуряват множество други „услуги“ по цялата планета, включително играят важна роля за задържането на въглерода – важни съюзници в ерата на климатичните промени. Въпреки безценните си качества обаче горите често са застрашени от човешката дейност с пресушаване или разрушаване.
Ролята на горите – независимо дали във влажни зони, или извън тях – за живота ни, както и поради какви причини е важно да се грижим за тях. Навред по планетата наличието на жизненоважната за оцеляването на човека сладка вода е свързано пряко с горите. Същото се отнася до голяма степен и за качеството на сладката вода.
Ролята на горите за оцеляването на влажните зони. Просто е: състоянието на влажните зони, независимо дали са залесени или не, е свързано със състоянието на горите във водосборните зони. Загубата и намаляването на горите е равносилно на загуба и намаляване на влажните зони.
Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)
Къдроглавият пеликан е един от двата вида пеликани, срещащи се в страната и един от най-застрашените видове птици. Едра птица чийто размах на крилете достига до 330 см. Обитава блата и езера, обрасли с тръстика. Храни се с риба. Гнезди на колонии. У нас се размножава единствено в резервата „Сребърна - около 120 двойки, а по време на миграции и зимуване се среща по река Дунав и Черноморието. Сред основните заплахи за пеликаните са унищожаването на влажните зони, безпокойството и бракониерския риболов в местата за гнездене. Защитен вид, включен в Червената книга на България.