Календар

Позиция на Коалиция за климата - България

Позиция на Коалиция за климата - Българияотносно резултатите от срещата на върха на ООН за климатичните промени в Канкун, Мексико

През последните години се провеждат тежки преговори за решаване на проблемите, пораждани от изменението на климата. Независимо от тях споразумението от Канкун през 2010 г., постигнато в последния момент, е силно пожелателно и базиращо се на добрата воля на страните участнички. Такова споразумение за съжаление не гарантира постигането на реални мерки и действия за предотвратяване повишението на глобалните температури с над 2°C на нива от пред-индустриалната епоха.

Правителствата се споразумяха за пакет от решения, които ще подкрепят по- нататъшните преговори през следващата година с цел за постигане на крайния резултат на COP17 в Дърбан, Южна Африка. Отново стана ясно, че тази форма на срещи и водене на преговори е изчерпана и не води до очакваните предварителни резултати, а само до огромно разхищаване на обществени средства, а също и на отделяне излишни количества на СО2 емисии. Необходима е по-задълбочена предварителна подготовка с ясно разпределение на задълженията, подкрепено с подписването на юридически обвързващ документ, гарантиращ радикално намаляване на парниковите емисии от страна на основните страни замърсители, както и предоставяне на нови/зелени технологии на развиващите се страни, за да постигнем желаното удържане на повишаване на глобалните температури. След две седмици на преговори, правителствата постигнаха определен “напредък” в няколко важни области, но тепърва предстои много работа и най-вече вземането на големи и отговорни политически решения.

Политиците отново не бяха в състояние да вземат адекватни решения касаещи втората фаза на Протокола от Киото, процес който вече е започнал и предстои да бъде завършен през следващата година в Дърбан - COP 17. Важно е да се знае, че страните по Протокола от Киото трябва да признаят по-уверено, че трябва да намалят емисиите със нива от 25-40% до 2020 г. и да конкретизират обещанията си за намаляване на емисиите, което е само началото за необходимото постигане на общата цел за ограничаване на повишаване на температурата с до 2 ° C. През следващата година, те трябва да впрегнат всичките си усилия и да са готови да работят здраво, творчески и иновативно, за да се запълни тази пропаст и да се навакса пропуснатото от последните години. "

Един от основните резултати от срещата в Канкун е създаването на „Зелен климатичен фонд”, в който ще бъдат влагани онези 100 млрд. долара на година, съгласувани по време на срещата в Копенхаген, и също така бе определено кой ще „управлява” този фонд през първите 3 години – Световната банка. Това решение ще предизвика сериозни възражения от страна на много неправителствените организации по света, поради факта, че Световната банка се е доказала като институция под влияние на богатите страни. Излиза че управлението на тези средства ще бъде от същите тези богати страни, виновни за климатичните промени, които ще трябва да „инвестират” в спиране на процесите на обезлесяване и внедряване на нови технологии в бедните страни. Подобен механизъм може да бъде използван за закупуване на огромни горски територии от замърсяващите компании, както и за преливане на колосални средства за патентите на технологии на фирми от същите тези богати страни. Най-голямата опасност представлява възможността тези средства да бъдат насочени към „грешните технологии” от рода на улавянето на СО2 от ТЕЦ или още по лошо за развитието на ядрените технологии по света. Глобалните очаквания са скоро да бъде създадена подходяща система или борд от страните за управление на тези средства, който да следи за тяхното правилно разходване.

Освен ниската ангажираност на страните относно намаляване на количества емисии, преговорите в Канкун бяха белязани от неохотата на редица държави за утвърждаване на надеждни механизми за отчитане на емисиите. Това важи особено за емисиите от обезлесяването на горите и от промените в земеползването. Зеещите вратички, заложени в Протокола от Киото, не са затворени и са създадени нови такива. Решението за справяне с емисиите от обезлесяването, известен още като програмата REDD +, не включва всичко, което се очакваше на предварителен етап, но все още има надежда за преход към по-надежден процес, гарантиращ постигането на сериозните намерения за опазването на горите.

Също така стана ясно от самото начало, че много държави са положили усилия, което им позволява да се по-уверени и да се позиционират в глобална рамка за по- голямо намаляване на емисиите. Силни национални действия, като например позицията на Мексико за програмата REDD + визия за развитие за опазване на горите, както и предложенията на Великобритания за намаляване на емисиите с 60% от нивата от 1990 г. до 2030 г., или подкрепата на правителството на Испания за лидерска позицията за намаляване емисиите от страна на ЕС, също влива положителен импулс на преговорите, че глобално споразумение може да бъде постигнато. Правителствата по света трябва да действат спешно, за да се постави ясен график за това кога ще бъде постигнато юридически обвързващо споразумение. Прогресивните лидери на някои от страните от ЕС показаха решителност за определяне на размера на необходимото международно финансиране като продължават да настояват на ниво ЕС да се обсъдят по-големи съкращения на емисиите, до 2020 г.

Постигнатият „напредък” на преговорите свидетелства за липса на съизмеримост в отношението от страна на индустриалните страни към спешността, с която е необходимо да се търсят решения на проблема. Проличава упорито придържане към остарялото икономическо мислене, основано на илюзията за възможността икономиката и консумацията да растат до безкрайност. Липсва сериозен стремеж към мерки за насърчаване на развитието към глобална устойчива нисковъглеродна икономика. И без друго, слабите обещания на развитите страни в повечето случаи са основани не на реално намаляване на емисиите в рамките на техните собствени територии, а на съмнителни и твърде манипулируеми пазарни механизми, които не водят до сериозно намаляване на количествата емисии Очакваме през следващите месеци, да продължи диалогът за справедливо, амбициозно и обвързващо глобално споразумение. Предвид изтичащия срок на първата фаза на Протокола от Киото – в края на 2012 г. - обвързващо споразумение с реални и конкретни мерки трябва да бъде подписано на срещата в Дърбан, Южна Африка (COP- 17) след една година, което се явява и окончателния срок за международните преговори.

В заключение, страните трябва да продължат да разработват своите национални планове за действие за ограничаване на изменението на климата. Тук е моментът да припомним, че у нас вече втора година се бави изготвянето на такъв план, въпреки поетите ангажименти с ратифицирането на Рамковата конвенция за изменението на климата.

Изоставането от България, както и факта, че ние сме една от малкото страни по света без позиция относно глобалните преговори за климатичните промени, трябва да накара българските политици да осъзнаят, че поемането на отговорност и политическите ангажименти са екзистенц-минимум действията за подкрепа на 30% намаляване на емисиите. За съжаление у нас наблюдаваме най- вече подкрепа за въглеродно интензивни индустрии основно в сектор енергетика. Това е изцяло в противовес на необходимостта от реални действия и осигуряване на инвестиции за развитие на устойчива нисковъглеродна икономика, от която България силно се нуждае поради своята енергоемкост, слаба конкурентоспособност и изоставане в развитието на технологиите.


Страните, включително и ние трябва да пренесат тези действия в международния преговорен процес, ако искаме наистина да се постигне споразумение в Южна Африка през 2011 г., което да гарантира, че ще ограничим опасното изменение на климата и ще подпомогне уязвимите общности да се адаптират към климатичните промени.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

2692 посещения

OFF

Последно качено » Новини