Календар

ЕС държи ключа към успеха на Срещата на високо равнище в Нагоя

ЕС държи ключа към успеха на Срещата на високо равнище в НагояBirdLife International подтиква министрите да поставят на дневен ред въпроса за отделянето на средства за развиващите се страни и споделянето на ползите

Нагоя, Брюксел, 26 октомври 2010 г. – В средата на Световната среща на високо равнище за биоразнообразието в Нагоя, Япония, BirdLife International вижда сериозна опасност, че най-чувствителните въпроси, сред които обвързващият договор срещу био-пиратството и отделянето на значителна финансова помощ за опазването на биоразнообразието в развиващите се страни, може би няма да стигнат до решение от представителите на правителствата на 193-те страни участнички. Вчера в Нагоя започнаха да пристигат и министрите на околната среда, които имат ключова роля в конференцията. Основният ключ към успеха на срещата е в ръцете на Европейския съюз и правителствата на 27-те страни членки, които до момента предприемат твърде малки стъпки за разрешаване на проблемите на бедните нации.

След като целта за спиране на изчезването на биоразнообразието до 2010 г. не беше постигната, сега световните лидери балансират между приемането на амбициозна, нова и работеща стратегия за 2020, която включва достигане на покритие от 20% на защитените зони във всяка държава. ЕС водеше този процес на диалог през последната година с подкрепата на BirdLife International и останалите световни природозащитни организации.

Всички са наясно, че бедните държави ще се присъединят към решенията от Нагоя само при ясни ангажименти за финансова подкрепа от страна на богатите нации, особено от страните членки на ЕС. Но въпреки това до момента правителствата от „Клуба на богатите” с неохота разискват въпроса за слагане на пари на масата. „Ако не се стигне до темата с финансовата помощ, рискуваме да загубим всичко, постигнато в Нагоя до момента, а в същото време се нуждаем спешно от спасяване на нашата планета от разрушение”, коментира Константин Крейсър, експерт от BirdLife International.
Миналата седмица BirdLife и Conservation International представиха оценка, показваща, че развиващите се страни се нуждаят от допълнително финансиране от поне 15 милиарда долара на година, за да могат да разширят и управляват по-добре защитените си зони.

В същото време икономистите представиха доказателства за икономическите ползи от самите защитени зони, които могат да носят 500 пъти по-големи приходи от инвестициите, необходими в момента. „Намаляването на обществените разходи в бюджетите поради кризата не е извинение, защото едва ли има друга сфера освен опазването на биоразнообразието, където инвестициите на публични средства да са толкова смислени и да имат всеобщ стратегически интерес за всички европейски страни”, допълни Крейсър. „Топ икономистите са пресметнали, че дори без да се увеличават разходите за опазване на биоразнообразието, те ще ни струват 7% от глобалния БВП до 2050 г., без в това число да влизат разходите за разрешаване на конфликтите за ресурси, управлението на бежанците и политическата нестабилност, които ще възникнат, когато нашите екосистеми достигнат връхната точка на своето разрушение”, допълни експертът от BirdLife.

ЕС трябва също да спре своето вето върху обвързващия договор срещу био-пиратството. Този т.нар. „Протокол за достъп и споделяне на ползите” (ABS - Access and Benefit Sharing) най-сетне ще позволи на развиващите се страни да се възползват от печалбите на големите корпорации, които те генерират от използването на микроби, животни и растения, добити в третия свят. До момента фармацевтичният сектор например експлоатира тези ресурси без съгласието и участието на бедните страни. Приемането на силен текст на Протокола, може да прекрати тези практики на био-пиратство и да даде силни стимули на развиващите се държави за опазване на техните природни ресурси. За съжаление под силния натиск на индустриалното лоби, европейските политици се опитват да намерят вратички, които са неприемливи за бедните страни. „Достигането до честна сделка за достъпа и споделянето на ползите е необходимо условие за напредъка на всяка друга тема на конференцията”, заключава Крейсър.

BirdLife International
е най-голямата партньорска мрежа от природозащитни организации с представителства в над 100 държави на всички континенти на Земята. Представителят на BirdLife за България е Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Контакти в Нагоя:
Konstantin Kreiser, Biodiversity Expert of NABU/BirdLife Germany; phone +81-90-5580-6159
Herlinde Herpoel, Head of European Communication and Marketing of BirdLife Europe, phone +81-80-6557-9212

Контакти БДЗП:
Стойчо Стойчев, Директор природозащита, 0878 599 375, stoycho.stoychev@bspb.org

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

3736 посещения

OFF

Последно качено » Новини