Календар

Рила и ски курортите (Паничище)

Това е един от природозащитните казуси, който фокусира най-силно обществено внимание в последните няколко години, защото е свързан с посегателство върху една от светините на българската природа – Седемте рилски езера.
През 2006 г. офшорна компания и смесено дружество между нея и община Сапарева баня лансират мащабен проект за ски курорт „Паничище-Езерата-Кабул“, който на 2/3 от територията си попада в Национален парк „Рила“. През 2007 г. незаконно започват да изграждат лифт от х. Пионерска над Паничище до началото на циркуса на Седемте рилски езера, който няма действаща оценка за въздействие върху околната среда и нарушава един куп закони. Лифтът се разглежда от инвеститорите като първа стъпка към изграждането на курорта. В допълнение абсолютно незаконно е изсечена „противопожарна просека“ до трасето на лифта, която се използва като ски писта. Въпреки изключително масираната гражданска реакция (в петиция за спирането на строителството се подписват над 180 000 души), становищата на множество български и международни неправителствени организации и евродепутати, сезирането на абсолютно всички възможни български институции, няколко съдебни дела и дори разследване на ДАНС, лифтът е построен и пуснат в експлоатация. От 2009 г. до днес сме свидетели на разрушителните последици от навлизането на 3000 и повече души дневно в циркуса. В сравнение с периода преди 2008 г., днес в циркуса присъстват 10 пъти повече хора на годишна база, а натискът върху екосистемата през лятото е неимоверен.
Състоянието на Седемте рилски езера се влошава. Нито една българска институция не се осмелява да застане на страната на истината. Европейската комисия пък твърди, че не може да направи нищо, защото формално започването на строителството се е случило преди влизането на България в ЕС. Положителното в случая е, че всичкото внимание върху лифта извади наяве пороците на планирания ски курорт, който засега остава нереализиран.

актуализирано описание към 17.01.2016

Етап на казуса
Към момента казусът не е приключил. Лифтът е отдавна построен и вече се наблюдават негативните ефекти от присъствието на многократно повече хора в района на Седемте рилски езера – ерозия на пътеките, неразградими боклуци навсякъде, свличане на органична маса в езерата, ускорено заблатяване на езерата. Ски курортът „Паничище-Езерата-Кабул“ остава в плановете на офшорния инвеститор „Рила спорт“ и община Сапарева баня в очакване на подходящия момент да го съживят отново. В момента все още тече съдебно дело по повод на оценката за съвместимост на Подробния устройствен план (ПУП) на с. Паничище (старият курорт се намира на около 10 минути път с кола преди началната станция на лифта), с който се предвиждат нови 5000 легла в района, без да се казва и думичка, че този ПУП има пряка връзка с Общия устройствен план на курорта „Паничище-Езерата-Кабул“ и евентуалната му реализация би означавала смърт за района, по-страшна и от тази на Банско. Гражданските организации от Коалиция „За да остане природа в България“ водят дело срещу некомпетентната оценка за съвместимост на споменатия ПУП.

Подробно описание на казуса
Проектът „Паничище-Езерата-Кабул” (още известен като “Супер Паничище”) е един от осемте проекта за ски курорти, планирани на територията на Национален парк „Рила” и проектозащитена зона „Рила-буфер”. „Паничище-Езерата-Кабул” предвижда 27 ски писти и съоръжения, 80 % от които на територията на НП „Рила” (в близост до силно чувствителната зона на Седемте рилски езера и върховете Отовишки и Кабул), където по закон е забранено строителството, включително на ски писти и съоръжения. Планът за нов курорт предвижда силна урбанизация и комерсиализация на района (над 10 000 легла в Паничище и Сапарева баня) и крие опасност от непоправимо увреждане на един от главните водоизточници на България – Северозападна Рила. Проектът нарушава 8 български закона и 2 европейски директиви.

Фирмата инвеститор в проекта е „Рила спорт” АД – притежавана 99% от офшорна компания с регистрация на британските Вирджински острови. Отказва да разкрие произхода на капитала си. В медиите е свързвана с руски оръжейни капитали, братя Галеви и български политици, близки до управлявалата Тройна коалиция – Милен Велчев и неговият брат. Чрез натиск фирмата взима под аренда три хижи в района – „Пионерска”, „Скакавица” и „Рилски езера”. Придобива чрез заменки много имоти от държавния горски фонд в Паничище и около хижа Пионерска за жълти стотинки и възнамерява да ги превърне в строителни площадки за хотелски комплекси. Община Сапарева баня многократно отказва достъп на обществеността до копие от Общия устройствен план на проекта и се налага представители на неправителствените организации тайно да го заснемат с фотоапарат.

Сдружението на местните хора е пряко свързано с руските инвестиционни интереси и БИГ холдинг, изкупил стотици декари за застрояване в района на Паничище. Списание Шпигел в статията “България в задушаващата прегръдка на мафията” описва влиянието на дупнишката мафия в района, и обяснява мълчанието и страха на местните хора да говорят срещу проекта Паничище.

През 2006 г. проектът е отхвърлен от Министерството на околната среда и водите, защото навлиза в Национален парк „Рила” – цели 2/3 от общата му площ от 2400 хектара са разположени там. Въпреки това, изграждането на обектите от курорта започна „на парче” през 2007 г. с множество незаконни действия, вкл. на територията на НП "Рила", след като директорът на парка инж. Васил Петров е уволнен през месец юли. Във всички отделни случаи институциите си затварят очите. Вече са извършени реконструкция на път от Паничище до хижа Пионерска, строеж и пускане в експлоатация на лифт до циркуса на Седемте езера, ремонт на хижа „Рилски езера” и превръщането й в скъп високопланински хотел, разширяване на пътя Сапарева баня-Паничище, тече строителството на няколко нови хотела в Паничище, изсечени са незаконно просеки за три ски писти, маскирани като противопожарни просеки, една от които се използва активно в последните няколко ски сезона.
В по-ниското в Паничище инвеститорите се хвалят, че няма да допуснат повече от 60% застрояване и хотелите няма да са по-високи от околните дървета. Околните дървета са основно смърчове с височина около 50-60 метра. Това значи почти неограничена височина на хотелите, което ще превърне Паничище в нов „Люлин” или „Младост”.

Поради промените в климата и глобалното затопляне в скоро време снежната покривка ще намалее толкова много, че дори мощните ски курорти в Австрия, които са разположени в Алпите на много по-висока надморска височина от България, се притесняват за съществуването си. Такива курорти са нерентабилни и големите банки вече отказват да дават кредити за изграждането им. Липсата на икономическа логика при реализирането на ски курорта „Супер Паничище” е видна в резюмето на това икономическо изследване на ползите и разходите от построяването на курорта.

Един от най-спорните от досега изградените обекти е лифтът от х. Пионерска до х. Рилски езера. Той беше изграден в нарушение на европейските Директиви за местообитанията и за птиците и на няколко български закона. Над 3000 души дневно се качват в циркуса на Седемте езера (който е Зона за ограничено човешко въздействие според Плана за управление на парка), без да има експертна оценка какъв е максималният брой хора, който екосистемата там може да издържи. Прави се компромис с идеалните цели, заради които е създаден Национален парк „Рила”, за сметка на интересите на офшорни инвеститори. Унищожава се природно наследство от европейско и световно значение.

Вече виждаме негативните екологични последици от функционирането на лифт без актуална Оценка на въздействието върху околната среда, причинени в резултат на неконтролируемото и значително увеличено човешко въздействие (броят на посетителите на Езерата се е увеличил от 15-30,000 души на година до 30-40,000 души на месец през юли и август 2009). Те са:
- Заблатяване на Езерата: процесът се ускорява видимо през последните години. Все повече хора се къпят в езерата, а растителността в тях избуява.
- Значително нарастване на органичните отпадъци: урината и екскрементите от хилядите туристи, оставащи по нерегламентирани тоалетни в циркуса на Езерата, е не по-малко от 1 тон дневно.
- Ерозия и утъпкване: процесите на ерозия и директно унищожаване на хабитати вследствие на утъпкване се засилиха значително в последните години.
- Замърсяване с битови отпадъци
- Неконтролируем човешки натиск: районът на Седемте рилски езера е зона за ограничено човешко въздействие и Планът за управление на парка препоръчва да се посещава в организирани групи от не повече от 20 души. Тази препоръка очевидно не се спазва при лифт с капацитет 700 души/час.
- Липса на адекватен мониторинг и управление на зоната: през 2010 г. МОСВ отказва да финансира проект на Дирекцията на парка за проучване на състоянието на Седемте рилски езера, във връзка с тяхното антропогенно замърсяване, еутрофикация и мерки за намаляване на замърсяването им.
- Прогонване и безпокойство на диви животни: особено от скиори (ползващи незаконната просека отстрани на лифта) по време на размножителния им сезон от март до юни ще бъде пагубно за следните видове, които населяват зоните в близост до лифта и пистата: малка кукумявка, глухар, черен кълвач, трипръст кълвач и др.
- Липса на воля за адекватно финансиране на управлението на района: потокът от туристи се увеличи неколкократно, но до момента собственикът на лифта не плаща и стотинка концесионна такса и никакво допълнително финансиране не постъпва в Парка. Независимо, че лифтът попада в територия изключителна държавна собственост и концесията е задължителна, МОСВ не показва воля да събира концесионна такса.
Едва през 2014-2015 г. дирекцията на НП “Рила” осъществява голям проект по оперативните програми, озаглавен “Устойчиво управление на Национален парк Рила 1-ва фаза”. В неговите рамки дирекцията възлага обществена поръчка с предмет “Извършване на еко и био проучвания и изготвяне на технически проекти за възстановителни дейности в местообитания и извършване на възстановителни дейности в местообитанията по изготвения технически проект”. В окончателния доклад е описано, че най-сетне е създадена методика за биологичен мониторинг на водите в Езерата, както и площадки за мониторинг на качеството на почвите в циркуса. За първи път се признава наличието на сериозна ерозия в резултат на нарасналия туристопоток. Основните изводи за Седемте езера след извършените изследвания са:
- Засиленият туристически поток оказа силно негативно влияние върху езерата, изразяващо се най-вече в замърсяването и натоварването им;
- Характерните показатели за екологично състояние на обследваните езера показват неблагоприятни стойности;
- Вследствие на засилената антропогенна дейност е отчетен интензивен процес на еутрофизация на глациалните езера - най-вече вследствие на ерозията от пътеките и храненето на рибите в езерата. Като краен резултат това би довело до разрушаване на естествените екосистеми.

Направени са опити механично (чрез водни “комбайни”) да се отстрани водна растителност от дъната на най-силно еутрофицираните езера, като по преценка на изпълнителя тази дейност е слабоефективна. С много висока ефективност е ръчното отстраняване, но то е трудо- и времеемко. Ежегодното ръчно отстраняване се препоръчва като единственият практически приложим метод за циркуса на Седемте езера. За първи път са поставени дървени скари по маркираните пътеки, както и информационни табели и знаци туристите да не се отклоняват от маркировката. Тази мярка ще бъде ефективна само, ако се налагат административни глоби на всеки отклонил се от пътеката турист, а най-ефективно би било драстичното намаляване на капацитета на лифта, или алтернативно въвеждане на висока такса за посещение на циркуса на Езерата.
Към момента се изготвя и нов План за управление на НП Рила. Продължаваме да настояваме пред държавните институции за спиране от експлоатация на лифта до хижа „Рилски езера”, или най-малкото за намаляване на капацитета му, както и за безкомпромисни мерки за недопускане на използването на незаконните просеки като ски писти.

Пълно описание на случая "Паничище - Езерата - Кабул"

Информацията е актуализирана към март 2016 г. и е подпомогната от проект „Участие за природа”, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Проектът се изпълнява от Българска фондация Биоразнообразие в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ и мрежа за гражданско действие „Блулинк“.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

108363 посещения

Видео

Новини

Акции

Галерия

От медиите

Документи