Календар

Становище на WWF Гърция относно “конфликта” между птиците и ветроенергийните паркове

Становище на WWF Гърция относно “конфликта” между птиците и ветроенергийните парковеВетроенергийните паркове и Птиците

Без всякакви съмнения промяната на климата вече се признава като най-голямата заплаха за естествената околна среда и биоразнообразието. Налице са множество и солидни доказателства за това, че промяната на климата вече засяга екосистемите на планетата, както и видове от флората и фауната. Също толкова безспорен е фактът, че промяната на климата е причинена от хората, предимно в резултат на емисиите парникови газове от енергийната индустрия и зависимостта и от изкопаемите горива.

Възобновимите енергийни източници (ВЕИ), най-известният от които е вятърът, са единствената известна до момента надежда за производството на “чисто” електричество, тъй като то не отделя въглероден диоксид (CO2). Съгласно международните си ангажименти, Гърция трябва да увеличи дела на ВЕИ на ниво крайно потребление от общата добивана енергия от 6.5% през 2005 до 18% през 2020, което на практика означава минимум 35% участие на ВЕИ при производството на електричество.

Вятърната енергия, която е технологично и икономически зряла, трябва да покрие по-голямата част от това увеличение в дела на ВЕИ при производството на електричество. Изчислено е, че ще е необходимо Гърция да разработи най-малко 6,000-9,000 MW вятърна енергия. Предвид факта, че сегашното ниво на генериране на вятърна енергия в Гърция е по-малко от 1,000 MW, спешната нужда от увеличаване на ветроенергийните паркове е очевидна.

Както всяка строителна дейност, ветроенергийните паркове могат да окажат въздействие върху околната среда, което обаче може да бъде предвидено и предотвратено с адекватно планиране при определянето на местоположението и по време на фазите на изграждане и опериране. Най-сериозният проблем при оперирането на ветроенергийните паркове е свързан с тяхното въздействие върху птиците, особено в случаите на изграждане на ветроенергийни паркове в орнитологично важни места (основно Територии със Специален Режим на Защита съгласно Директива 79/409/EEC и миграционните маршрути).

Основните и потенциално негативни въздействия на ветроенергийните паркове върху птиците идентифицирани от международната научна общност са следните:
• Пряка смъртност в резултат от сблъсък с движещите се перки, пилоните или друга инфраструктура, като открити електропроводи.
• Бариери за движението на птиците, които възпрепятстват жизненоважни екологични връзки до и от територии като хранителен и размножителен ареал и места за зимуване. Този проблем може да бъде още по-сериозен в случаи с екстензивни ветроенергийни паркове.
• Промяна в използването на критични местообитания на птици.

Планиране на базата на принципа на предпазните мерки за справянето с тези рискове е необходима предпоставка, така че екологичните ползи от ветроенергийните паркове да не бъдат помрачени от инциденти, които биха могли да навредят на ценната орнитофауна на Гърция. Предпазното планиране гарантира също безпроблемното опериране на ветроенергийните паркове, така че да не произтичат проблеми по отношение на действащото природозащитно законодателство.

A. Избор на устойчива територия

Съществено важна фаза за избор на устойчива територия за ветроенергийните паркове е провеждането на подробна Оценка на Въздействието върху Околната Среда (ОВОС), която да съдържа и анализира в най-пълен вид всички налични данни за орнитологичната значимост (използване на местообитанието, значение като междинна спирка при миграция и др.) на изследваните потенциални места.

По-специално, в рамките на Територии със Специален Режим на Защита е необходимо да се предприемат следните мерки:
1. Цялостна оценка на пригодността на избраното местоположение в сравнение с други трябва да предхожда планирането на строителството. Чрез полеви проучвания на видовете птици и използването на местообитанието, които траят минимум една година, тази оценка трябва да представи възможно най-пълна картина на орнитологичната значимост на територията. Тази стъпка трябва да бъде част от ОВОС и да се разглежда като необходима документация по време на процеса на издаване на разрешително. Въпреки това, липсата на конкретни насоки за тези орнитологични оценки замъглява картината с изграждането на ветроенергийни паркове в Територии със Специален Режим на Защита. Тези насоки трябва да се изготвят под ръководството на Министерството на Околната Среда, в сътрудничество със съответните академични институции и екологични организации. Орнитологичните оценки трябва да водят до избор на конкретни места за изграждането на вятърните турбини (в сравнение с алтернативни такива) и трябва да са от помощ при корекции в последния момент, което ще минимизира вероятността от сблъсък на защитени видове птици с въртящи се перки.
2. Трябва да се провежда оценка на носещия капацитет за Териториите със Специален Режим на Защита на регионално ниво, стойността и координацията на които да се поема от съответния Регион.

B. По време на фазата на опериране
По време на фазата на опериране на един ветроенергиен парк, попадащ в рамките на Територия със пециален Режим на Защита, е необходимо да се приложи предварително изготвена система за мониторинг на случаите на птици претърпели сблъсък.

C. Справяне с въздействията по време на фазата на опериране
На базата на резултатите от мониторинга на взаимодействието на орнитофауната с ветроенергийния парк трябва да се идентифицират и проучат решенията за адаптиране на ветроенергийния парк, за да се минимизира възможно най-много неговото въздействие върху птиците. Възможните решения, в зависимост от регистрираните въздействия, могат да са следните:
• Постоянен мониторинг на движенията на птиците през периода на миграция и спиране оперирането на ветроенергийния парк по време на миграция.
• Закриване на конкретни „проблемни” вятърни турбини.

Фокус: Ветроенергийните паркове и птиците в Тракия
Изключителната орнитологична значимост на Тракия, по-специално на префектури Родопи и Еврос, особено по отношение на едрите грабливи птици и на водолюбивите птици, може да бъде картирана чрез наличието на осем Територии със Специален Режим на Защита и множество международнозначими защитени територии, като Националните Паркове Дадя-Лефкими-Суфли, Делтата на Марица, и Източна Македония и Тракия.

Т.е., територията на централен и северен Еврос, северни Родопи и част от Ксанти съставляват най-важната територия за хищните птици в Гърция и със сигурност една от най-добрите в Европа. На това място са регистрирани 36 от 38-те европейски вида дневни грабливи птици, като същевременно то приютява последната популация на Черен лешояд, и включва местообитания за три вида лешояди и гнездови хабитати за 20-22 вида.

Специално по отношение на Национален Парк Дадя-Лефкими-Суфли, тази важна територия с право е наричана „земята на хищните птици”. Тя е една от малкото европейски територии, където три от общо четирите европейски видове лешояди съществуват съвместно: Черният, Египетският и Белоглавият лешояд. Два от тези видове лешояди са световно застрашени. Излишно е да се споменава, че местната популация на Черен лешояд е последната останала от някога голямата Балканска популация. Друга важна характеристика на Дадя и по-широката планинска територия е хабитатната мозайка и нискоинтензивното използване на природните ресурси. Този ландшафт е допринесъл много за високото биологично разнообразие на територията, включващо редки видове от флората и фауната. Друг значителен елемент е фактът, че в търсене на храна хищните птици, живеещи в Дадя, се движат в рамките на огромна територия, простираща се от Делтата на Марица до Родопите и от съседна България до Турция.

Същевременно, множество редки териториални видове, като Царски орел (Aquila heliaca), Морски орел (Haliaeetus albicilla), Скален орел (Aquila chrysaetos), Малък орел (Hieraaetus pennatus) и Малък креслив орел (Aquila pomarina) гнездят, зимуват или преминават по време на миграция в по-обширната територия. За шест от тези видове територията представлява най-сигурното местообитани в Гърция.

За разлика от много територии в Гърция, префектура Еврос се проучва подробно от много години в резултат на дългогодишното научно присъствие на WWF Гърция от 1992 насам. Наличните данни посочват ясно местата, изключващи изграждането на ветроенергийни паркове. Тези научни данни предоставят и ценни знания, така че планираните инвестиции не противоречат на нуждите от консервация на биоразнообразието на територията. Поради тази причина, местният научен екип на WWF Гърция работи по конкретно предложение за правилното и природосъобразното разположение на ветроенергийните паркове в тази област. Това предложение ще бъде обявено през септември 2008 и ще бъде изпратено до всички съответни публични власти, както и до частните инвеститори, които са изразили интерес към изграждането на ветроенергийни паркове в областта. Очевидна „зона на изключване” е територията, вл;ючваща Националните Паркове Дадя, Делтата на Марица, и тяхната междинна зона, както и Национален Парк Източна Македония и Тракия.

30 юли 2008

За контакти:
- Constantinos Liarikos, Conservation Manager, c.liarikos@wwf.gr
- Theodota Nantsou, Policy Coordinator, tnantsou@wwf.gr

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon